5 В това време Ана седеше до пътя, вперила поглед в очакване на сина си.
6 И щом го съзря, че идва, извика към баща му: „Виж, твоят син се завръща с човека, който тръгна с него на път!“
7 А Рафаил каза: „Зная, Товия, че очите на баща ти ще прогледнат!
8 Ти само ги намажи с жлъчката! Като му залюти, ще ги разтърка, белите петна ще паднат от очите му и той ще те види отново.“
9 Ана пък се затича към сина си, хвърли се на шията му и извика: „Видях те, сине, сега мога спокойно да умра.“ И двамата заплакаха.
10 Товит също се спусна към него, но се спъна при вратата. Синът му успя да го подхване
11 и като натри с жлъчката очите на баща си, рече: „Не се бой, татко!“