1 Така завърши Товит възхалата си към Бога.
2 Той беше на петдесет и осем години, когато изгуби зрението си, и след осем години отново прогледа. Непрестанно беше милостив и продължаваше да благоговее пред Господа Бога и да Го прославя.
3 Когато остаря твърде много, Товит повика сина си и децата му и му рече: „Синко, аз вече съм стар и е време да си отида от този свят. Вземи децата си
4 и тръгни за Мидия, защото вярвам в думите на пророк Йона, че Ниневия ще бъде разорена. А в Мидия за известно време ще има мир. Нашите братя ще бъдат прогонени от благословената земя и пръснати навред по света. Йерусалим ще запустее, а Божият дом там ще бъде изгорен и години наред ще остане пуст.
5 Но Бог пак ще ги помилва и ще ги върне в земята им. И те ще издигнат храм, но не като предишния, докато се изпълни определеното време.
6 Всички народи ще се обърнат към истинския Господ Бог, ще благоговеят пред Него, ще заровят идолите си в земята
7 и всички те ще благославят Господа. А Неговият народ ще прославя Бога и Господ ще въздигне Своя народ. Ще се радват всички, които истински и праведно обичат Господа Бога, и ще бъдат милостиви към нашите братя.