8 А сега, сине, напусни Ниневия, защото ще се изпълни всичко, което е говорил пророк Йона.
9 Но ти съблюдавай Закона и заповедите, бъди милостив и справедлив, за да ти е добре!
10 Погреби ме, както подобава, и майка си с мене. И не оставайте повече в Ниневия! Синко, виж какво стори Аман с Ахиахар, който го възпита, как от светлината го отведе сред мрака и как му се отплати! Но Ахиахар беше спасен, а онзи получи заслуженото – слезе във вечния мрак. Манасия беше милостив и беше спасен от примката на смъртта, която му бяха поставили. Аман пък попадна в примката и загина.
11 Така че виждаш, сине, какво прави милосърдието и как справедливостта спасява!“ И като изрече тези думи, Товит издъхна в леглото. Той беше на сто петдесет и осем години и синът му го погреба с почести.
12 Когато умря Ана, той я погреба до баща си. След това Товия отиде с жена си и децата си в Екбатана при тъста си Рагуил.
13 Уважаван от всички, доживя дълбока старост, погреба с почести тъста и тъщата си и наследи имота им, както и имота на баща си Товит.
14 Товия умря на сто двадесет и седем години в Екбатана Мидийска.