1 Когато си дойдох у дома и жена ми и синът ми Товия бяха отново върнати при мене на Петдесетница, светата седмица на седмиците, поднесоха ми богат обяд и аз седнах на трапезата.
2 Като видях многото ястия, казах на сина си: „Иди и ако намериш в недоимък някого от нашите братя, останал верен на Господа, доведи го! Аз ще те почакам.“
3 Той се върна и рече: „Татко, един от нашите сънародници е захвърлен, удушен на площада.“
4 Тогава аз още преди да започна да ям, бързо излязох и до залез слънце го прибрах в едно жилище.
5 Като се върнах, измих се и ядох хляба си, обзет от тъга.
6 Тогава си спомних думите на пророка Амос: „Празниците ви ще се превърнат в скръб и всяко веселие – в сълзи.“
7 И заплаках.А щом слънцето залезе, отидох, изкопах гроб и погребах мъртвия.