3 Той се върна и рече: „Татко, един от нашите сънародници е захвърлен, удушен на площада.“
4 Тогава аз още преди да започна да ям, бързо излязох и до залез слънце го прибрах в едно жилище.
5 Като се върнах, измих се и ядох хляба си, обзет от тъга.
6 Тогава си спомних думите на пророка Амос: „Празниците ви ще се превърнат в скръб и всяко веселие – в сълзи.“
7 И заплаках.А щом слънцето залезе, отидох, изкопах гроб и погребах мъртвия.
8 Съседите ми наоколо се присмиваха и говореха: „Никак не го е страх, че ще бъде убит за тази работа. Веднъж вече трябваше да бяга, а ето пак погребва мъртви!“
9 След като го погребах, върнах се същата нощ и понеже бях нечист, легнах да спя до стената на двора, без да покрия лицето си.