7 И заплаках.А щом слънцето залезе, отидох, изкопах гроб и погребах мъртвия.
8 Съседите ми наоколо се присмиваха и говореха: „Никак не го е страх, че ще бъде убит за тази работа. Веднъж вече трябваше да бяга, а ето пак погребва мъртви!“
9 След като го погребах, върнах се същата нощ и понеже бях нечист, легнах да спя до стената на двора, без да покрия лицето си.
10 Но не бях забелязал, че на стената има врабчета. И когато отворих очи, пресни изпражнения от врабчетата попаднаха върху тях и в очите ми се появиха бели петна. И отидох при лекари, но те не ми помогнаха. За прехраната ми се грижеше Ахиахар, преди да замине в Елимаида.
11 А жена ми Ана предеше вкъщи вълна
12 и я даваше на търговци. Те пък ѝ плащаха, а веднъж към заплатата ѝ дадоха козле.
13 Когато се върна и козлето заврещя, аз я попитах: „Откъде е това козле, да не би да е откраднато? Върни го на когото е, защото не е позволено да се яде крадено!“