1 Тогава се натъжих, заплаках и в скръбта си се помолих:
2 „Справедлив си Ти, Господи, всички Твои дела и всички Твои пътища са изпълнени с милост и истина. Твоят съд е истинен, а Твоята присъда – справедлива за вечни времена!
3 Спомни си за мене и ме погледни милостиво! Не ме наказвай за греховете, които аз и моите предци сторихме пред Тебе, волно или неволно,
4 като пренебрегнахме Твоите заповеди. Затова Ти ни предаде на разграбване, пленничество и смърт, та всички народи, сред които бяхме разпръснати, да ни презират.