10 Като чула това, Сара така се натъжила, че решила да се обеси. Но си рекла: „Една съм на баща си. Ако сторя това, ще е срам за него и на старини ще го изпратя в гроба с горест в душата.“
11 Тогава пристъпила до прозореца и започнала да се моли: „Възхваляван си Ти, Господи, Боже мой, прославяно е Твоето име, свято и почитано за вечни времена! Вечно да Те славят всички Твои творения!
12 Господи, сега обръщам към Тебе очите и лицето си.
13 Моля Те, вземи ме от тази земя и не ме оставяй да слушам повече укори!
14 Ти знаеш, Господи, че аз съм чиста от всеки грях с мъж
15 и не оскверних нито своето име, нито името на баща си в земята на своето пленничество. Единствена съм на баща си, той няма дете, което да го наследи, нито брат, нито сродник, за чийто син да се пазя за съпруга. Загубих вече седмина. За какво да живея? Ако пък не искаш да ме погубваш, благоволи да погледнеш милостиво към мене, та да не слушам вече укори!“
16 Молитвите на Товит и Сара бяха чути от славния и всемогъщ Бог