12 Господи, сега обръщам към Тебе очите и лицето си.
13 Моля Те, вземи ме от тази земя и не ме оставяй да слушам повече укори!
14 Ти знаеш, Господи, че аз съм чиста от всеки грях с мъж
15 и не оскверних нито своето име, нито името на баща си в земята на своето пленничество. Единствена съм на баща си, той няма дете, което да го наследи, нито брат, нито сродник, за чийто син да се пазя за съпруга. Загубих вече седмина. За какво да живея? Ако пък не искаш да ме погубваш, благоволи да погледнеш милостиво към мене, та да не слушам вече укори!“
16 Молитвите на Товит и Сара бяха чути от славния и всемогъщ Бог
17 и ангел Рафаил беше изпратен да избави и двамата: да премахне белите петна от очите на Товит и да даде Рагуиловата дъщеря Сара за жена на Товия, син на Товит, след като върже злия дух Асмодей. Защото тъкмо на Товия беше отредено да я наследи. И в същото време, когато Товит отново се върна в дома си, Рагуиловата дъщеря Сара слезе от своята стая.