2 и си рече: „Аз пожелах смъртта, а защо да не повикам сина си Товия, за да му разкрия това, докато не съм умрял?“
3 И като го повика, каза: „Синко, когато умра, погреби ме и не оставяй майка си в беда, почитай я през целия си живот, прави това, което ѝ харесва, и не я огорчавай!
4 Помни колко е страдала заради тебе още докато те е носила в утробата си. А когато умре, погреби я до мене в един гроб.
5 Сине, през всичките си дни помни Господа, нашия Бог, и се пази да не грешиш и да не престъпваш заповедите Му. През целия си живот постъпвай справедливо и не поемай по пътя на неправдата.
6 Ако се придържаш към истината, делата ти ще вървят към добър край.
7 Помагай с каквото можеш на онези, които постъпват справедливо, и нека не ти се свиди, когато даваш милостиня. Не отвръщай лице от сиромах, за да не отвърне и Бог лице от тебе.
8 Когато имаш много, бъди щедър в милостта си, а когато имаш малко, не се страхувай да даваш милостиня и от малкото.