3 След това Рагуил ги попита: „Откъде сте вие, братя?“ Те му отговориха: „Ние сме от Нефталимовото племе, пленници в Ниневия.“
4 И ги запита: „Познавате ли Товит, нашия сродник?“ Отвърнаха: „Познаваме го.“
5 После отново ги попита: „Здрав ли е?“ Те отговориха: „Жив и здрав е.“ А Товия добави: „Той е мой баща.“
6 Тогава Рагуил се спусна към него, разцелува го и заплака.
7 Той го благослови и му рече: „Ти си син на честен и добър човек!“ А като чу, че Товит е загубил зрението си, от скръб не сдържа сълзите си.
8 Жена му Една и дъщеря му Сара също плакаха. И двамата бяха приети много сърдечно.
9 Заклаха овен от стадото и ги поканиха на богата трапеза. Тогава Товия се обърна към Рафаил: „Брате Азарие, поговори за онова, което ми спомена по пътя, та дано се сбъдне!“