6 Тогава Рагуил се спусна към него, разцелува го и заплака.
7 Той го благослови и му рече: „Ти си син на честен и добър човек!“ А като чу, че Товит е загубил зрението си, от скръб не сдържа сълзите си.
8 Жена му Една и дъщеря му Сара също плакаха. И двамата бяха приети много сърдечно.
9 Заклаха овен от стадото и ги поканиха на богата трапеза. Тогава Товия се обърна към Рафаил: „Брате Азарие, поговори за онова, което ми спомена по пътя, та дано се сбъдне!“
10 И той разказа всичко на Рагуил, а Рагуил рече на Товия: „Яж, пий и се весели, защото на тебе е отредено да вземеш дъщеря ми. Обаче ще ти кажа истината.
11 Давах дъщеря си на седем мъже и всеки, който влизаше при нея, същата нощ умираше. Но ти сега не унивай на трапезата!“ Но Товия му отвърна: „Няма да ям нищо тук, докато тържествено не ми я дадете за жена!“ Тогава Рагуил рече: „Вземи я, от днес ти принадлежи по закон. Ти си свързан с нея и тя е твоя жена. Нека милостивият Бог ви дари с щастие!“
12 Той повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде на Товия за жена с думите: „Ето вземи я според Мойсеевия закон, заведи я при твоя баща!“ И ги благослови.