1 След като се навечеряха, въведоха при нея Товия.
2 А той, като влизаше, си спомни думите на Рафаил, сложи сърцето и черния дроб на рибата върху горещата пепел от кадилницата и покади.
3 Щом демонът подуши миризмата, избяга в пределите на Горен Египет. Там ангелът го върза.
4 Когато в стаята останаха двамата, Товия стана от постелята и рече: „Стани, скъпа моя, да се помолим, за да бъде милостив Господ към нас.“
5 И той започна да се моли: „Възхваляван си Ти, Боже на предците ни, прославяно е Твоето свято и славно име за вечни времена! Нека Те славят небесата и всички Твои творения!
6 Ти сътвори Адам и му даде за жена Ева – помощ и опора за него. От тях произлезе човешкият род. Ти каза: „Не е добре човек да бъде сам; да сътворим подобен на него, за да му е помощник.“