4 Когато в стаята останаха двамата, Товия стана от постелята и рече: „Стани, скъпа моя, да се помолим, за да бъде милостив Господ към нас.“
5 И той започна да се моли: „Възхваляван си Ти, Боже на предците ни, прославяно е Твоето свято и славно име за вечни времена! Нека Те славят небесата и всички Твои творения!
6 Ти сътвори Адам и му даде за жена Ева – помощ и опора за него. От тях произлезе човешкият род. Ти каза: „Не е добре човек да бъде сам; да сътворим подобен на него, за да му е помощник.“
7 И сега, Господи, вземам тази моя съплеменница не за сластолюбие, а наистина като жена. Бъди милостив към мене и благоволи да доживея с нея до старини!“
8 И Сара рече с него: „Амин.“
9 След това легнаха заедно тази нощ. На сутринта Рагуил стана и отиде да изкопае гроб,
10 като си мислеше: „Може би и този е умрял?“