11 Ала когато му казаха, че не бива да прави това, защото на никого и от техния народ не е позволено да влиза там, дори и на свещениците, а само на първосвещеника, който стои над всички, и то веднъж в годината, той не искаше и да чуе.
12 Дори когато му прочетоха Закона, той не се отказа от намерението си и твърдеше, че трябва да влезе: „Те могат и да са лишени от тази чест, но аз – не!“
13 И питаше защо, когато влизал в храма, никой от присъстващите не го е спрял?
14 И когато някой несъобразително се обади, че са постъпили неправилно,
15 той отговори: „Както и да е станало това, все пак аз ще вляза, все едно искат ли те, или не искат!“
16 Тогава свещениците в пълно одеяние паднаха на лицата си и се молеха на великия Бог да им помогне в сполетялата ги беда и да спре устрема на онзи, който иска да нахлуе с насилие. Храмът се изпълни с техните писъци и сълзи,
17 а останалите в града се стекоха смутени, мислейки, че се е случило нещо необикновено.