1 Тогава царят, изпълнен със силен гняв и решен на всичко в омразата си, повика Ермон, който беше назначен да се грижи за бойните слонове.
2 Заповяда му на следващия ден да напоят обилно с тамян и чисто вино всички слонове, петстотин на брой, и когато се развилнеят под въздействието на огромното количество питие, да ги изведат срещу юдеите, обречени на смърт.
3 След като издаде тази заповед, той устрои пиршество, като покани онези свои приятели и военачалници, които бяха най-враждебно настроени против юдеите.
4 Ермон, на когото бяха поверени слоновете, изпълни точно заповедта му.
5 Определените за това служители отидоха от вечерта да вържат ръцете на злощастните. Те взеха и други предпазни мерки спрямо тях, тъй като мислеха, че за този народ вече идва гибелният край.
6 А юдеите, които в очите на езичниците изглеждаха съвсем беззащитни заради неволята, притиснала ги отвред с оковите си,
7 отправяха, облени в сълзи, непрестанно молитвен зов към Всемогъщия Господ, Който владее над всяка власт, към своя милостив Бог и Отец и Го призоваваха
8 да отблъсне от тях нечестивия помисъл и със Своето славно явяване да ги спаси от отредената им участ.
9 Тяхната неспирна молитва възлезе на небето.
10 Ермон пък напои освирепелите слонове, като им даде обилно вино и тамян, а на сутринта се яви в двореца, за да съобщи това на царя.
11 Но Бог бе изпратил на царя здрав сън – този хубав дар, пращан от него денем и нощем на всички, на които Той иска.
12 Така, по Божия воля потънал в сладък и дълбок сън, той забрави за нечестивите си помисли и се оказа напълно заблуден в неотменимостта на своите решения.
13 А юдеите, като се избавиха от отредения им гибелен час, възхваляваха Светия си Бог и отново отправяха молитви към Милостивия да покаже на надменните езичници силата на всемогъщата Си десница.
14 Около девет и половина часа служителят, на когото бе възложено да кани, като видя, че поканените вече се бяха събрали, влезе при царя да го буди.
15 След като едва успя да го събуди, той го осведоми, че времето за пиршеството вече изтича.
16 Царят изслуша думите му, отиде на пиршеството и нареди поканените там да седнат около него.
17 Като сториха това, той ги прикани да се насладят на угощението и да се отдадат на развлечения, тъй като участието в такова пиршество е голяма почит.
18 По време на дългия разговор царят изпрати да повикат Ермон и със строг и заканителен глас го попита по каква причина са оставили юдеите да преживеят този ден.
19 Той отговори, че още нощес изпълнил, каквото му било поръчано, а приятелите потвърдиха това.
20 А царят, надминал в жестокостта си и Фаларис, каза: „Трябва да са благодарни на днешния ми сън! Ти обаче незабавно приготви пак така слоновете, та юдеите, които не искат да съблюдават законите, да бъдат изтребени.“
21 Щом царят рече това, присъстващите с радост и задоволство изказаха своето одобрение и всеки се отправи към дома си.
22 Но тази нощ те прекараха не в сън, а в измисляне на всевъзможни позорни наказания за юдеите, които смятаха за злосторници.
23 На зазоряване, когато едва бяха пропели петли, Ермон беше подготвил животните и ги изведе в широкия двор.
24 Т ълпи народ от града, събрали се за ужасяващото зрелище, с нетърпение очакваха утрото.
25 А юдеите, в последните мигове на живота си, облени в сълзи и с жалостни вопли отправяха молитва с прострени към небето ръце и призоваваха великия Бог отново да им се притече бързо на помощ.
26 Слънцето все още не беше разпръснало лъчите си и царят още приемаше своите приятели, когато пред него застана Ермон. Той го покани да излезе и му извести, че е готово всичко, за да бъде изпълнено царското желание.
27 Царят го изслуша, но това необичайно излизане предизвика у него недоумение, понеже всичко беше забравил. Затова и попита каква е тази работа, която той така старателно му е свършил.
28 Всъщност това беше дело на властващия над всичко Бог, Който обрече на забрава всичките му предишни помисли.
29 Тогава Ермон и всичките му приятели се обърнаха към него: „Царю, животните и войската са подготвени съгласно твоята изрична заповед.“
30 Ала тези думи го изпълниха със силен гняв, защото всичките му помисли срещу юдеите бяха разсеяни от Божия промисъл и той с блеснали очи отправи заплаха:
31 „Ако имаше родители или деца, щяха да послужат за обилна храна на тези диви зверове вместо невинните юдеи, които съхраниха към мене и предците ми неизменно своята твърда вярност.
32 И ако не беше моята привързаност към тебе заради това, че заедно отраснахме и заради твоите заслуги, ти щеше да бъдеш погубен вместо тях.“
33 Така върху Ермон се стовари неочаквана и страшна заплаха; погледът му стана мрачен и лицето му посърна.
34 Приятелите на царя един по един незабелязано се разотидоха, а насъбралите се отпратиха всеки по своята си работа.
35 Щом юдеите чуха за случилото се с царя, възхвалиха Господа, Царя на царете, че отново се яви, за да им се притече на помощ.
36 Но царят по навик отново устрои пиршество и прикани към веселие.
37 После извика Ермон и заплашително му рече: „Колко пъти, негоднико, трябва да ти заповядвам едно и също!
38 Приготви утре пак слоновете за изтребването на юдеите!“
39 Тогава седналите с него на трапезата сродници, удивени от обърканите му мисли, казаха следното:
40 „Докога, царю, като безумни ще ни подлагаш на изпитание? Вече трети път даваш заповед да ги изтребим, но дойде ли време да я изпълним, друго ти идва наум и отменяш заповедта си.
41 Затова и в града от очакването се създава суматоха, пълни се с тълпи народ и вече съществува постоянна опасност да бъде разграбен.“
42 Тогава царят, изпълнен със същото безразсъдство, както Фаларис, и без да се съобразява с промяната на отношението си в полза на юдеите, се зарече с клетва, която щеше да стане неизпълнима, незабавно да ги изпрати в ада, осакатени и изпотъпкани от животните.
43 След това щеше да се отправи на поход против Юдея, скоро да я сравни със земята с огън и меч, а недостъпния им за нас храм незабавно да опожари и да го направи завинаги пуст за всички, които искат там да принасят жертви.
44 Изпълнените с радост приятели и сродниците му се разотидоха обнадеждени, като разположиха стража на най-подходящите места в града.
45 А водачът на слоновете доведе животните, както се казва, почти в свирепо състояние от приготвеното с тамян благоуханно вино и съоръжени със страшни уреди за мъчение.
46 Призори, когато вече безбройни тълпи се бяха устремили извън града към хиподрума, той дойде в двореца и напомни на царя за предстоящото събитие.
47 А царят, чиято нечестива душа бе обзета от дива ярост, излезе с цялата си войска заедно със слоновете. Поради жестокото си сърце той искаше да види със собствените си очи злощастната и мъчителна гибел на обречените.
48 Когато юдеите видяха слоновете да излизат през портите и вдигналия се прах, вървящата след тях въоръжена войска и множеството народ, като чуха и силния грохот,
49 те помислиха, че са настанали последният час на живота им и краят на тяхното така мъчително очакване, избухнаха в сълзи и ридания, целуваха се един друг, прегръщаха се с роднини, хвърляйки им се на шията – бащи на синове, а майки на дъщери, други пък държаха на гърди новородени дечица, които сучеха последно мляко.
50 Но те помнеха сторените им преди от небето благодеяния, паднаха всички на лицата си с една мисъл, като махнаха новородените от гърдите си,
51 и отправиха силен зов към Властващия над всяка власт да ги помилва и отново да им се яви, застанали вече пред портите на ада.