1 Тогава някой си Елеазар, мъж на почит от свещениците от околността, достигнал вече старческа възраст и надарен с всякакви житейски добродетели, спря старците около себе си да не призовават светия Бог и отправи следната молитва:
2 „Царю всесилни, всевишни Боже Вседържителю, Който с благост управляваш цялото творение!
3 Погледни милостиво, Отче, към Авраамовото потомство, към децата на светия Яков, към този народ, който Ти определи за Свой свят народ, несправедливо изтребван като чужд на чужда земя.
4 Ти погуби фараона, предишния владетел на Египет, който притежаваше множество колесници и се беше изправил с нечестива дързост и високомерни думи, като издави в морето него и надменната му войска, а на израилския народ показа светлата Си милост!
5 Ти сломи жестокия асирийски цар Сенахирим, възгордял се с безбройни войски, който бе покорил с меч цялата земя и се бе вдигнал против святия Твой град, изричайки в светотатствена дързост нечестиви слова. Така Ти показа пред очите на много народи Своята сила.
6 Ти запази тримата младежи във Вавилон, които доброволно предадоха живота си на огъня, за да не служат на идолите, охлади нажежената пещ, та и косъм да не падне от главите им, а пламъка обърна против всичките им врагове.
7 Ти извади жив и невредим Даниил, който, наклеветен от завист, бе хвърлен в ямата на лъвовете, за да бъде разкъсан от тези зверове.
8 Ти, Отче, видя и Йона, когато страдаше в утробата на кита сред дълбините на морето, и го предаде жив и здрав на всичките му близки.
9 Затова и сега Ти, ненавиждащият дързостта и изпълнен с милост, Покровителю на всички, по-скоро се яви на онези, които са от Израилевия род и търпят обидите на нечестивите езичници, непознаващи закона!
10 Ако пък нашият живот, откакто бяхме преселени, се е изпълнил с безчестие, погуби ни, Господи, със смърт, каквато Ти си ни избрал, но ни избави от ръката на враговете!
11 Нека безумните не прославят идолите си заради гибелта на Твоите възлюбени и да казват: „Не ги избави техният Бог!“
12 Ти, вечно Съществуващият, Който има всяка сила и всяка власт, отправѝ поглед сега към нас! Смили се над нас, които трябва да умрем като злосторници поради безумното насилие на нечестивци!
13 Нека треперят сега от ужас езичниците пред Твоята непобедима мощ, Преславни, Който имаш сила да спасиш рода на Яков.
14 Със сълзи Те моли цялото това множество деца и техните родители:
15 нека видят всички езичници, че Ти си с нас, Господи, и не си отвърнал лицето Си от нас. Стори така, както бе казал, Господи, че и в земята на враговете им Ти няма да ги изоставиш!“
16 Едва Елеазар бе свършил молитвата и царят пристигна с освирепелите животни и цялата си страховита войска на хиподрума.
17 Щом юдеите го съзряха, нададоха силни викове към небето, които отекнаха в близките долини и предизвикаха невъобразим ужас навред сред войската.
18 Тогава великият в Своята слава Вседържител и истински Бог, като яви святото Си лице, отвори небесните врати, откъдето слязоха два сияйни и страшни на вид ангела, които видяха всички освен юдеите.
19 Те застанаха пред войската, изпълниха със смут и уплаха враговете и ги оковаха неподвижно с вериги.
20 Трепет на ужас обзе и тялото на царя и той забрави своя гняв и надменност.
21 Тогава слоновете се обърнаха срещу войските, които ги придружаваха, тъпчейки ги и им носеха гибел.
22 А гневът на царя се превърна в разкаяние и сълзи заради предишните му помисли.
23 Щом чу виковете и видя всички повалени в очакване на гибелта си, той заплака и отправи гневни заплахи към приятелите си:
24 „Недостойни сте да управлявате! В жестокостта си сте надминали и тираните; опитвате се да лишите от живот и власт дори и мене, вашия благодетел, и тайно замисляте нещо пагубно за царството.
25 Кой безразсъдно е събрал тук, далече от домовете им, тези, които тъй вярно браниха крепостите на страната ни?
26 Кой подложи на толкова незаслужен терор тези, които от древни времена са превъзхождали във всичко останалите народи с предаността си към нас и неведнъж са се излагали на най-страшни опасности, които могат да сполетят хората.
27 Развържете, развържете тези несправедливи вериги! Пуснете ги с мир по домовете им, като измолите прошка за стореното преди!
28 Освободете синовете на Небесния Вседържител, Живия Бог, Който от времената на предците ни досега непрестанно е дарявал с благоденствие и слава царството ни!“
29 Това каза царят, а незабавно освободените юдеи, които едва избягнаха смъртта, прославяха своя свят Спасител – Бога.
30 След това царят се върна в града, повика управителя, който отговаряше за приходите, и му заповяда в продължение на седем дена да предоставя на юдеите вино и каквото още е необходимо за едно угощение. Той сметна за достойно там, където очакваха гибелта си, на същото място да отпразнуват с много радост своето спасение.
31 Тогава тези, които преди бяха изложени на поругание и достигнаха до ада, дори вече слизаха към него, вместо мъчителната и злощастна смърт устроиха гощавка за спасението си. Обзети от радост, те избраха за трапеза мястото, което им бе отредено за гибел и гроб.
32 И вече не пееха изпълнените със скръб жалостни песни, а подеха песента на предците във възхвала на своя Бог – Спасител и Чудотворец. Изоставиха всяка тъга и ридание и направиха хор, за да изразят радостта си от мирния живот.
33 По този случай царят също устрои голямо пиршество, като непрестанно отправяше възвишена възхвала към небето заради така неочакваното си спасение.
34 А онези, които преди бяха убедени, че ги очаква гибел, че ще станат храна на хищни птици, и със злорадство ги вписваха в списъците, сега въздишаха, обзети от срам, а пламналата у тях ярост угасна безславно.
35 Юдеите пък, както казахме, направиха споменатия хор и продължиха да празнуват с радостни славословия и псалми.
36 Дори издадоха обща наредба идните поколения да празнуват с веселие определените дни във всяко тяхно селище – не за ядене до насита, а за да си спомнят за изпратеното им от Бога спасение.
37 След това пожелаха от царя да ги пусне по домовете им.
38 Тяхното преброяване в списъците бе извършено от двадесет и петия ден на месец пахон до четвъртия ден на месец епиф, общо четиридесет дена. А погубването им определиха да стане от петия до седмия ден на месец епиф, в продължение на три дена,
39 през които Владиката на всички показа по славен начин милостта Си и до един ги запази невредими.
40 Те се гощаваха с всичко, което им бе предоставил царят, до четиринадесетия ден на месеца, когато подадоха молба да ги освободи.
41 Царят се съгласи и написа до всеки от градоначалниците следното послание като израз на великодушното си отношение към юдеите: