14 И когато някой несъобразително се обади, че са постъпили неправилно,
15 той отговори: „Както и да е станало това, все пак аз ще вляза, все едно искат ли те, или не искат!“
16 Тогава свещениците в пълно одеяние паднаха на лицата си и се молеха на великия Бог да им помогне в сполетялата ги беда и да спре устрема на онзи, който иска да нахлуе с насилие. Храмът се изпълни с техните писъци и сълзи,
17 а останалите в града се стекоха смутени, мислейки, че се е случило нещо необикновено.
18 Девойките, затворени в своите стаи с майките си, излизаха навън, посипваха главите си с пепел и прах и огласяха улиците с плач и ридания.
19 Други пък в сватбени накити, изоставили приготовленията и подобаващата свенливост, се лутаха из града.
20 А майки и кърмачки, оставяйки тук-там новородени деца, едни – у дома си, други – по улиците, се стичаха, без да отправят поглед назад, към пресветия храм.