2 Тогава някой си Теодот реши да осъществи свой таен замисъл. Като взе със себе си най-добре въоръжените хора, които Птолемей му бе поверил, през нощта се вмъкна в шатрата на Птолемей, за да го убие насаме и с това да предотврати войната.
3 Но Доситей, синът на Дримил, по род юдеин, който по-късно бе изменил на Закона и отстъпил от отеческата вяра, изведе Птолемей, а в шатрата постави неизвестен човек, на когото бе отредено да изтърпи неговата участ.
4 А когато настана свирепа битка и вече изглеждаше, че Антиох печели надмощие, Арсиноя тръгна сред войските, обляна в сълзи и с разпуснати коси, насърчаваше ги да се сражават храбро за себе си, за децата и жените, като обещаваше, че ако победят, ще даде на всеки по две мини злато.
5 И се случи така, че неприятелите бяха разбити в ръкопашен бой и много от тях бяха пленени.
6 След като удържа победа в битката, Филопатор реши да обходи близките градове, за да ги насърчи.
7 Той стори това, като раздаде дарове на светилищата и вдъхна мъжество у подвластните му.
8 А след като юдеите изпратиха при него пратеници от съвета и старейшините да го поздравят, да му поднесат дарове и да изразят радостта си от станалото, той пожела да отиде при тях, колкото се може по-скоро.