25 Старейшините в близост до царя по всякакъв начин се опитваха да отклонят високомерните му помисли от онова, което възнамеряваше да стори.
26 Но той, обладан от дързост, отхвърли всичко и беше почти на крачка да изпълни вече споменатото си намерение.
27 Като видяха това, приближените му започнаха заедно с нашите да призовават Всемогъщия да се притече на помощ в сполетялата ги беда и да не допусне това беззаконно и надменно деяние.
28 От непрекъснатите и покъртителни викове сред насъбралия се народ се вдигаше невъобразим шум.
29 И сякаш не само хората, но и стените и самите основи издаваха вик, понеже всички в този миг предпочитаха смъртта пред оскверняването на свещеното място.