1 А първосвещеник Симон, коленичил пред Светая Светих и благоговейно прострял ръце, отправи следната молитва:
2 „Господи, Господи, Царю на небесата и Владико на всяко създание, Всесвети, Единовластни Вседържителю! Погледни милостиво към нас, угнетените от този безбожник и нечестивец, изпълнен с високомерие заради своята наглост и сила.
3 Защото Ти, Който си създал всичко и властваш над всичко, си справедлив Владика. Ти съдиш онези, които постъпват дръзко и надменно.
4 Навремето Ти погуби онези, които вършеха беззаконие. Сред тях имаше исполини, които се уповаваха на сила и дързост, но Ти им изпрати безбрежни води.
5 Ти изгори с огън и сяра содомците, които, обладани от надменност, се бяха прочули с порочни дела и ги постави за пример на потомците.
6 Като наказа с много и различни страдания дръзкия фараон, заробил Твоя свят народ Израил, Ти показа Своята власт и разкри чрез тях голямата Си сила.
7 И когато той се спусна да го преследва с колесници и множество народ, издави ги в морските дълбини. Но Ти преведе невредими онези, които се уповаваха на Тебе, Владика на всяко създание.