17 Като сториха това, той ги прикани да се насладят на угощението и да се отдадат на развлечения, тъй като участието в такова пиршество е голяма почит.
18 По време на дългия разговор царят изпрати да повикат Ермон и със строг и заканителен глас го попита по каква причина са оставили юдеите да преживеят този ден.
19 Той отговори, че още нощес изпълнил, каквото му било поръчано, а приятелите потвърдиха това.
20 А царят, надминал в жестокостта си и Фаларис, каза: „Трябва да са благодарни на днешния ми сън! Ти обаче незабавно приготви пак така слоновете, та юдеите, които не искат да съблюдават законите, да бъдат изтребени.“
21 Щом царят рече това, присъстващите с радост и задоволство изказаха своето одобрение и всеки се отправи към дома си.
22 Но тази нощ те прекараха не в сън, а в измисляне на всевъзможни позорни наказания за юдеите, които смятаха за злосторници.
23 На зазоряване, когато едва бяха пропели петли, Ермон беше подготвил животните и ги изведе в широкия двор.