35 Юдеите пък, както казахме, направиха споменатия хор и продължиха да празнуват с радостни славословия и псалми.
36 Дори издадоха обща наредба идните поколения да празнуват с веселие определените дни във всяко тяхно селище – не за ядене до насита, а за да си спомнят за изпратеното им от Бога спасение.
37 След това пожелаха от царя да ги пусне по домовете им.
38 Тяхното преброяване в списъците бе извършено от двадесет и петия ден на месец пахон до четвъртия ден на месец епиф, общо четиридесет дена. А погубването им определиха да стане от петия до седмия ден на месец епиф, в продължение на три дена,
39 през които Владиката на всички показа по славен начин милостта Си и до един ги запази невредими.
40 Те се гощаваха с всичко, което им бе предоставил царят, до четиринадесетия ден на месеца, когато подадоха молба да ги освободи.
41 Царят се съгласи и написа до всеки от градоначалниците следното послание като израз на великодушното си отношение към юдеите: