14 Тогава Господ ми каза: „Пророците пророкуват лъжа в Мое име. Не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение, празно предсказание, суета и собствени измислици от своето сърце.“
15 Затова Господ каза против пророците това: „Които предсказват в Мое име, без да съм ги изпратил, и като казват: „Меч и глад няма да има в тази страна, тези пророци ще загинат от меч и глад.
16 А народът, на който предсказват, ще бъде оставен да лежи по йерусалимските улици като жертва от меч и глад и няма да има кой да ги погребва – тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им, защото ще излея върху тях тяхното зло“.“
17 И им кажи тези думи: „Нека очите ми леят сълзи нощем и денем и да не спират, защото девицата, дъщерята на народа ми е поразена от тежък удар и болезнена рана.
18 Ако изляза на полето, ето убитите от меч! И ако вляза в града, ето изнемощелите от глад, защото пророкът и свещеникът също обикалят по страната и не знаят накъде отиват.“
19 „Господи, съвсем ли си отхвърлил Юдея? Отвратила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни нанесъл удар, така че няма изцеление за нас? Надяваме се на мир, но няма добро, а във време на изцеление има ужас.
20 Съзнаваме, Господи, нечестието си, вината на нашите предци, защото сме съгрешили против Тебе.