1 А Господ ми рече: „Дори Мойсей и Самуил да се бяха изправили пред лицето Ми, душата Ми няма да склони към този народ. Тогава изпъди ги от лицето Ми и нека си излязат.
2 И когато те попитат „Къде да излезем?“, тогава ще им кажеш: „Така казва Господ: „Които са за смърт – на смърт, и които са за меч – под меч, и които са за глад – на глад, и които са за плен – в плен.“
3 И ще ги накажа с четири вида наказания, казва Господ: меч, за да убива; кучета, за да разпокъсват; птици под небето и полски зверове, за да изяждат и изтребват.
4 И ще направя за ужас пред тях всички земни царства заради Манасия, син на юдейския цар Езекия, за онова, което той извърши в Йерусалим.
5 Защото кой ще ти съчувства, Йерусалиме? Или кой ще се съжали над тебе? Или кой ще се обърне към тебе да запита как си?
6 Ти си Ме отхвърлил, казва Господ, ти си Ми обърнал гръб. Затова ще простра ръката Си против тебе и ще те погубя. Уморих се да ти оказвам милост.
7 Ще ги отвея, както се отвява плява при портите. Ще ги обезчедя, ще изтребя народа Си, защото не се обръща от своя път.
8 Умножиха се пред Мене вдовиците им повече от морския пясък. Ще доведа опустошител по пладне срещу тях – майки на младежи, внезапно ще ги унищожа.
9 Родилата седмина залиня, останала без въздух; нейното слънце залезе, когато все още беше ден. Тя стана за срам и позор. Остатъкът от тях ще предам на меч пред неприятелите им“ – казва Господ.“
10 Йеремия изплака: „Горко ми, майко моя, че си ме родила човек, който спори и се кара по целия свят! Не съм давал под лихва, нито са ми давали, въпреки това всички ме проклинат.“
11 Господ рече: „Краят за тебе ще бъде добър и Аз ще заставя врага ти да постъпва с тебе добре по време на бедствие и по време на скръб.
12 Може ли да се счупят желязото – желязото от север, и бронзът?
13 Ще предам имота и съкровищата ти за плячка по всички твои места поради всички твои грехове.
14 И ще те отведа в земя, която не познаваш, защото пламна огънят на гнева ми и ще гори срещу вас.“
15 Ти, Господи, знаеш! Спомни си за мене, посети ме и въздай за мене на гонителите ми. В дълготърпението Си не ме отминавай! Знай, че заради Тебе понесох укор.
16 Когато намерих Твоите думи, погълнах ги, и Твоите думи бяха за мене радост и веселие на сърцето ми, защото Твоето име се призовава над мене, Господи, Боже Вседържителю.
17 Не съм седял в събрание на гуляйджии и не се веселях. Под Твоята ръка седях сам, защото Ти ме беше изпълнил с негодувание.
18 Защо моята болка е безкрайна и раната ми е неизлечима, няма да се излекува? Ще бъдеш ли за мене като пресъхващ поток, като непостоянни води?
19 Затова така казва Господ: „Ако се отвърнеш, ще те върна обратно да стоиш пред лицето Ми. И ако вършиш благородното, а не нищожното, ще бъдеш като Мой говорител. Нека те да се обръщат към тебе, но ти не се обръщай към тях.
20 И ще те направя за този народ като силна медна стена: ще воюват против тебе, но няма да те надвият, защото Аз съм с тебе, за да те спасявам и избавям“ – казва Господ.
21 „И ще те спася от ръцете на нечестивите, и ще те избавя от ръцете на притеснителите.“