1 Когато свещеникът и надзорник в дома Господен Пасхур чу, че Йеремия пророчествал тези думи,
2 тогава Пасхур удари пророк Йеремия и го постави в дървената стегалка, която беше при Вениаминова порта до дома Господен.
3 И на сутринта Пасхор извади Йеремия от стегалката, а Йеремия му каза: „Господ не назова твоето име Пасхур, но Магор-Мисавив.
4 Защото така казва Господ: „Ето ще доведа ужаса за тебе и за всичките ти приятели, а те ще паднат от меча на неприятелите ти и очите ти ще видят това, и ще предам цяла Юдея в ръката на вавилонския цар. Тогава той ще ги отведе в плен във Вавилон и ще ги погуби с меч.
5 Нещо повече, ще дам цялото богатство на този град, целия му имот и всичките съкровища на юдейските царе в ръцете на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги отнесат във Вавилон.
6 А ти, Пасхуре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен. Тогава ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдете погребани, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува“!“
7 „Господи, увличаше ме и аз бях увлечен. Ти си по-силен от мене и надви. Ставах за присмех всеки ден, всеки се гаври с мене.
8 Защото, щом заговоря, трябва да викам, трябва да викам: „Насилие“ и „Разрушение“, защото словото на Господа ми причини позор и присмех цял ден.
9 Тогава кажа ли: „Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му“, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога.
10 Защото слушах шушукане от мнозина: „Ужас отвсякъде.“ „Обвинявайте и ще го обвиним“ – казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. „Може би – казват – той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.“
11 Но Господ е с мене като страховит герой. Затова гонителите ми ще се препънат и няма да надвият. Те ще бъдат посрамени много, защото не постъпваха разумно. Срамът им ще бъде вечен, никога няма да се забрави.
12 Господи Вседържителю, Ти подлагаш на изпитание праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя възмездие за тях, защото на Тебе поверих делото си!
13 Пейте за Господа, прославете Господа, защото Той спаси душата на бедния от нечестивите ръце!
14 Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен!
15 Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: „Роди ти се син!“, и с това го е зарадвал много.
16 И с този човек да стане това, което стана с градовете, които Господ разруши и не пожали. Да чува той сутрин писък и по пладне – ридание,
17 задето не ме уби в самата утроба, така че майка ми да станеше мой гроб и утробата ѝ да останеше вечно бременна.
18 За какво съм излязъл от утробата, за да гледам мъки и скърби и дните ми да изминават в срам?“