10 Йеремия изплака: „Горко ми, майко моя, че си ме родила човек, който спори и се кара по целия свят! Не съм давал под лихва, нито са ми давали, въпреки това всички ме проклинат.“
11 Господ рече: „Краят за тебе ще бъде добър и Аз ще заставя врага ти да постъпва с тебе добре по време на бедствие и по време на скръб.
12 Може ли да се счупят желязото – желязото от север, и бронзът?
13 Ще предам имота и съкровищата ти за плячка по всички твои места поради всички твои грехове.
14 И ще те отведа в земя, която не познаваш, защото пламна огънят на гнева ми и ще гори срещу вас.“
15 Ти, Господи, знаеш! Спомни си за мене, посети ме и въздай за мене на гонителите ми. В дълготърпението Си не ме отминавай! Знай, че заради Тебе понесох укор.
16 Когато намерих Твоите думи, погълнах ги, и Твоите думи бяха за мене радост и веселие на сърцето ми, защото Твоето име се призовава над мене, Господи, Боже Вседържителю.