23 Как можеш да кажеш: „Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалите?“ Вгледай се в долината Еном, разбери какво си сторила ти, буйна, тичаща насам-натам камила!
24 Кой може да удържи привикналата в пустинята дива ослица, която гълта въздух, обзета от страстта на душата си? Всички, които я потърсят, няма да се уморят да я търсят, когато е разгонена.
25 Пази краката си да не обосеят от ходене по идолослужение и гърлото си от жажда. Но ти казваш: „Не се надявай, не, защото обичам чуждите богове и да тичам след тях.“
26 Както крадецът става за срам, когато е разкрит, така ще бъде посрамен Израилевият дом – те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им,
27 които казват на дървото: „Ти си мой баща“, и на камъка: „Ти си ме родил.“ Те обърнаха към Мене гръб, а не лице. Но по време на бедствие ще кажат: „Стани и ни спаси!“
28 Къде са твоите богове, които ти си направи? Нека станат, ако могат да те спасят по време на твоето бедствие. Тъй като колкото са градовете ти, Юдея, толкова са боговете ти.
29 Защо спорите с Мене? Всички вие грешахте спрямо Мене – казва Господ.