22 Но ако биха се вслушали в съвета Ми, щяха да обявят Моите думи на народа и щяха да го отклонят от пътя му на нечестие и от злите му дела.
23 Само местен Бог ли съм – казва Господ, – а не съм ли Бог отдалече?
24 Може ли човек да се скрие на някое тайно място, та да не го видя, казва Господ? Не изпълвам ли Аз небето и земята? – казва Господ.
25 Чух това, което казват пророците, които в Мое име пророкуваха лъжа, казвайки: „Видях сън, видях сън!“
26 Докога ще трае това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които предсказват измамата на сърцето си?
27 Мислят ли чрез сънищата си, които си разказват един на друг, да накарат народа Ми да забрави Моето име, както предците им забравиха името Ми заради Ваал?
28 Пророк, който е видял сън, би разказвал съня, а онзи, който е получил Моето слово, да говори Моето слово вярно, защото какво общо има плявата с житото?“ – казва Господ.