14 И ще нахраня душата на свещениците, Моят народ ще бъде наситен с Моите блага, казва Господ.“
15 Така казва Господ: „Глас се чува в Рама, писък и горчив плач. Рахил оплаква децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма.“
16 Така казва Господ: „Въздържай гласа си от ридания и очите си от сълзи, защото ще те възнаградя за твоите трудове, казва Господ; те ще се върнат от неприятелската страна.
17 Има и надежда за твоето бъдеще, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в своите предели.
18 Наистина, чувам Ефрем да оплаква съдбата си: Ти ме наказа и бях наказан като неукротено теле. Върни ме при Тебе и ще се обърна, защото Ти, Господи, си мой Бог.
19 Когато бях върнат, аз съжалих и като бях доведен до вразумяване, удрях се по бедрото. Засрамих се и бях смутен, защото носих укора на младостта си.
20 Ефрем не Ми ли е скъп син? Не Ми ли е обична рожба? Защото колкото и да говоря против него, все още мисля за него. Затова се смущава душата Ми за него. Сигурно ще се смиля над него, казва Господ.