17 но ще продължим да вършим всичко, за което сме дали обет: ще кадим на богинята – небесна царица, и ще ѝ правим възлияния, както сме вършили ние и предците ни, и първенците ни по юдейските градове и по йерусалимските улици, защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и бедствие не видяхме.
18 Но откакто престанахме да кадим на богинята – небесна царица и да ѝ правим възлияния, бяхме лишени от всичко и гинем от меч и глад.“
19 А жените казваха: „И когато ние кадяхме на богинята – небесна царица, и възлияния ѝ правехме, нима без одобрението на нашите мъже ѝ правехме жертвени питки с нейно изображение и принасяхме възлияния?“
20 Тогава Йеремия каза на целия народ – на мъжете и на жените, на целия народ, който му отговаряше, така:
21 „Нима Господ не помни кадилните жертви, която кадяхте в юдейските градове и по йерусалимските улици – вие и предците ви, царете и първенците ви, и народът на страната? Нима не си спомня?
22 Когато Господ не можеше повече да понася вашите лоши и отвратителни дела, които вършехте, земята ви запустя и стана за ужас и проклятие без жители, както е и днес.
23 Понеже кадяхте и съгрешавахте против Господ, и не послушахте гласа на Господ, и не постъпвахте според закона Му и според наредбите и съветите Му, затова ви постигна това бедствие, както е в този ден.“