18 Но и в онези дни – казва Господ – няма да ви премахна докрай.
19 И когато се случи да попитат: „Защо Господ, нашият Бог, ни направи всичко това?“ – тогава им кажи: „Както Ме изоставихте и служехте на чужди богове във вашата страна, така ще слугувате на чужденци не във вашата земя.“
20 Известете това на дома на Яков и разгласете в Юдея, като казвате:
21 „Чуй това сега, народе глупав и неразумен, който има очи, а не вижда, уши има, а не чува!
22 Не се ли боите от Мене – казва Господ, – не треперите ли пред Мене, Който поставих пясъка за граница на морето, вечен предел, който не бива да се преминава? Може вълните му да бушуват и няма да успеят, и да реват, но няма да го прехвърлят.“
23 Но този народ има буйно и непокорно сърце – отклониха се от пътя и тръгнаха.
24 Не казват в сърцето си: „Нека все пак се боим от Господа, нашия Бог, Който навреме ни дава дъжд – ранен и късен, Който пази за нас определените седмици за жътва.“