15 Надяваме се за мир, а няма добро, на време за изцеление, а има ужас.
16 От Дан се чува пръхтенето на конете му към врага, цялата земя се разтресе от цвиленията на силните му коне. Те идват и ще опустошат страната и всичко по нея, града и онези, които живеят в него.
17 „Защото ето Аз изпращам срещу вас змии, усойници, които не могат да се омаят и ще ви хапят“ – казва Господ.
18 Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“
19 „Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ – говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“
20 „Премина жътвата, свърши лятото, но ние не сме спасени – си казвам.
21 Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.