1 След като даде тези наставления към дванадесетте си ученика, Исус си замина оттам и отиде да поучава и проповядва в градовете им.
2 Когато чу в затвора за делата на Христос, Йоан прати известие по учениците си,
3 за да го попита: „Ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“
4 Исус им отговори: „Идете и разкажете на Йоан това, което чувате и виждате –
5 слепи проглеждат, сакати прохождат, прокажени оздравяват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и бедните чуват Благата вест.
6 Благословен е онзи, който може да ме приеме.“
7 Докато Йоановите ученици си тръгваха, Исус започна да говори на тълпите за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика, разлюляна от вятъра ли? Не?
8 Тогава какво излязохте да видите? Човек, облечен в хубави дрехи ли? Чуйте! Тези, които носят хубави дрехи, живеят в царски дворци.
9 Така че какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, и казвам ви: този човек е много повече от пророк.
10 Той е онзи, за когото Писанието казва:«Чуй! Пред теб изпращам пратеника си,който ще подготви пътя за теб.»
11 Истина ви казвам: от всички хора, родени някога, не е имало по-велик човек от Йоан Кръстител. Но дори и най-незначителният в небесното царство е по-велик от него.
12 От времето на Йоан Кръстител досега небесното царство търпи яростни атаки и насилниците се опитват да го завземат със сила.
13 Защото всички пророци и законът пророкуваха до идването на Йоан.
14 И ако желаете да приемете това, което казват законът и пророците, тогава ще повярвате, че Йоан е Илия, чието идване беше предсказано.
15 Който има уши да чува, да слуша!
16 С кого да сравня днешните хора? Те са като деца, които седят на пазара и едните подвикват на другите:
17 «Свирехме ви весели песни,а вие не играхте!Пяхме погребални песни,а вие не ридахте!»
18 Дойде Йоан, който не ядеше и не пиеше като другите, но хората казаха: «Той е обладан от демон!»
19 После дойде Човешкият Син, който яде и пие като всички останали, но хората казват: «Вижте го този! Лакомник и пияница! Приятел на бирници и грешници!» Но правотата на мъдростта се доказва от действията й.“
20 След това Исус започна да укорява градовете, в които беше извършил повечето от чудесата си, защото хората там не се покаяха.
21 „Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако чудесата, които станаха във вас, се бяха случили в Тир и Сидон, хората там отдавна щяха да са се покаяли. Щяха да носят власеници и да посипят главите си с пепел, за да покажат колко съжаляват за греховете си.
22 Но казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за Тир и Сидон, отколкото за вас!
23 А ти, Капернауме, да не мислиш, че ще бъдеш издигнат до небето? В ада ще слезеш! Защото, ако чудесата, които станаха в теб, се бяха случили в Содом, този град щеше да съществува и днес!
24 Но казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за хората на Содом, отколкото за теб.“
25 След това Исус каза: „Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, за това, че скри тези неща от мъдрите и учените и ги разкри на неуките.
26 Да, Отче, защото такава бе волята ти.
27 Всичко ми е предадено от моя Баща и никой освен Отец не познава Сина; както и никой не познава Отца, освен Сина и тези, на които Синът избере да го открие.
28 Елате при мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи, и аз ще ви успокоя.
29 Поемете моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си.
30 Защото игото, което ви давам, лесно се носи и товарът, който слагам върху вас, е лек.“