1 Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза:
2 „Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син.
3 Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат.
4 Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: «Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!»
5 Но те не проявили интерес и се разотишли – един на работа в полето, друг по своите дела.
6 Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили.
7 Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им.
8 След това царят казал на слугите си: «Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни.
9 Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.»
10 Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали – добри и лоши – и залата се напълнила с гости.
11 Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи.
12 Попитал го: «Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?» Човекът не отговорил нищо.
13 Тогава царят казал на слугите: «Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.»
14 Да, много са поканените, но малко са избраните.“
15 Тогава фарисеите си тръгнаха и се събраха, за да решат как да хванат Исус в капана на собствените му думи.
16 Те изпратиха при него свои ученици и иродиани, които му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и поучаваш истината за Божия път. Ти не се страхуваш от това, което другите мислят, защото за теб всички хора за равни.
17 Кажи ни, какво мислиш: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не?“
18 Но като знаеше лукавото намерение на тези хора, Исус им каза: „Лицемери! Защо се опитвате да ме хванете натясно?
19 Покажете ми монета, с която се плащат данъците.“ Донесоха му един динарий.
20 Тогава Исус ги попита: „Чий е образът на монетата и чие име е изписано на нея?“
21 Те отговориха: „На цезаря.“Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието – на Бога!“
22 Когато чуха това, което им каза, те се удивиха. След това го оставиха и си отидоха.
23 Същия ден няколко садукеи дойдоха при Исус (садукеите не вярват във възкресението) и му зададоха такъв въпрос:
24 „Учителю, Моисей ни учеше, че ако един женен мъж умре, без да е имал деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата му и да създаде потомство за брат си.
25 При нас имаше седем братя. Първият се ожени, но умря, без да има деца, и брат му се ожени за вдовицата.
26 После умря и вторият брат. Същото се случи с третия и с всички останали братя.
27 Жената умря последна.
28 Чия съпруга ще бъде тя при възкресението, след като всичките седем братя бяха женени за нея?“
29 Исус отговори: „Вие се заблуждавате, защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила.
30 При възкресението хората няма да се женят и омъжват, а ще бъдат като ангелите в небето.
31 А що се отнася до възкресението на мъртвите, нима не сте чели какво ви е казал Бог? Той каза:
32 «Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.» Той е Бог на живи, а не на мъртви хора.“
33 Тълпите чуха това и бяха поразени от учението му.
34 Но когато научиха, че Исус е накарал садукеите да замълчат, фарисеите се събраха
35 и един от тях, който познаваше добре закона, му зададе въпрос с цел да го изпита:
36 „Учителю, коя заповед от закона е най-важна?“
37 Исус отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум!»
38 Това е първата и най-важна заповед.
39 И втората най-важна заповед е като първата: «Обичай ближния си както себе си!»
40 Всичко в закона и писанията на пророците е основано на тези две заповеди.“
41 Тогава Исус се обърна с въпрос към събралите се фарисеи:
42 „Какво мислите за Месията? Чий син е той?“Те отговориха: „На Давид.“
43 Исус им каза: „Защо тогава, вдъхновен от Духа, Давид го нарича «Господ», като казва:
44 «Господ каза на моя Господ:Седни от дясната ми страна,докато сложа твоите враговев краката ти.»
45 Щом Давид го нарича «Господ», как може той да е негов син?“
46 Нито един от фарисеите не можа да му каже нещо в отговор и от този ден никой не се осмели да му задава други въпроси.