14 Когато Исус и учениците му се върнаха при хората, към него се приближи един човек и падна на колене,
15 казвайки: „Господи, смили се над сина ми! Той има епилепсия и ужасно страда. Често пада в огъня или във водата.
16 Водих го при учениците ти, но те не можаха да го излекуват.“
17 Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето тук при мен!“
18 Исус заповяда на демона да излезе и той напусна тялото на момчето. В същия миг то оздравя.
19 Когато Исус остана сам, учениците му се приближиха към него и го попитаха: „Защо не успяхме да прогоним демона от момчето?“
20 Исус отговори: „Защото вярата ви е малка! Истина ви казвам: ако имате вяра колкото едно синапено зрънце, можете да заповядате на тази планина: «Премести се оттук там!» и тя ще се премести. И нищо няма да е невъзможно за вас.“