29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?
30 Ако аз с благодарение <Богу> участвувам <в яденето>, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
32 Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
33 както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но <ползата> на мнозина, за да се спасят.