1 А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание <да разрешим въпроса!> Но знанието възгордява, а любовта назидава.
2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.
3 Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него.
4 Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв <бог, изобразен от> идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.
5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много),
6 но за нас има <само> един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.
7 Но <това> знание го няма у всички; и някои, като и до сега имат съзнание за идолите, ядат <месото> като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява.
8 А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо.
9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите.
10 Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?
11 И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос.
12 А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа,
13 Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си.