1 А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.
2 Но, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.
3 Мъжът нека има с жената дължимото <към нея> сношение; подобно и жената с мъжа.
4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.
5 Не лишавайте един друг от <съпружеско сношение>, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.
6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.
7 Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.
8 А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.
9 Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.
10 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;
11 (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.
12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.
13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.
14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, <своя мъж;> инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.
15 Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива <случаи> братът или сестрата не са поробени <на брачния закон>. Бог, обаче, ни е призвал към мир.
16 Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?
17 Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил <сили>, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.
18 Обрязан ли е бил призован някой <във вярата>, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.
19 Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но <важното е> пазенето на Божиите заповеди.
20 Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован <във вярата>.
21 <В положение на> роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай <случая>);
22 защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.
23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.
24 Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.
25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.
26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.
27 Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.
28 Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;
30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че <нищо> не притежават;
31 и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.
32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;
33 а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.
34 Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.
35 И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.
36 Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към <дъщеря> си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.
37 Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт <да изпълни> волята си, и е решил в сърцето си да държи <дъщеря> си девицата <неомъжена>, ще направи добре.
38 Така щото, който омъжи <дъщеря> си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.
39 Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.
40 Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.