4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи <подобаващата> нему похвала от Бога.
6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не <престъпвате> границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
7 Защото, кой те прави да се отличаваш <от другиго?> И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате <и то> без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.