1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
3 Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.
4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.
6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.
7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.
8 И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.
10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.
11 И когато ви заведат в синагогите и <пред> началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.
12 Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.
18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?
21 Така <става> с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота <си>, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече <ще облича> вас, маловери!
29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
31 Но търсете Божието царство и всичко това ще ви се прибави.
32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
39 Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
40 Бъдете, <прочее>, и вие готови; защото в час, когато< го> не мислите, Човешкият Син ще дойде.
41 Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?
42 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
43 Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
44 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
45 Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
46 то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
47 И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
49 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво <повече> да искам, ако се е вече запалил?
50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
52 Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.
53 Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.
54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.
56 Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
57 А защо и от само себе си не съдите що е право?
58 Защото, когато отиваш с противника си <да се явиш> пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията <да> те предаде на служителя, и служителят <да> те хвърли в тъмница.
59 Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.