1 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.
2 Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.
3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
4 И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.
6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.
7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.
17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.
20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
21 И като се навършиха осем дни <и трябваше> да обрежат <Детенцето>, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,
23 (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),
24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.
26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.
27 И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;
30 Защото видяха очите ми спасението,
31 Което си приготвил пред всички люде;
32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;
35 да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,
37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва.
38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.
42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума <Му> и на отговорите Му.
48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.
49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
50 А те не разбраха думата, която им рече.
51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.