22 <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28 И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.