1 А след два дни щеше да бъде пасхата и <празника> на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.
2 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.
3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4 А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и <сумата> да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.
6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.
7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.
10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
11 Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
12 А на първия ден на <празника> на безквасните хлябове, когато колеха <жертви> за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.
14 И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е< приготвената> за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?
20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
22 И когато ядяха, <Исус> взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, яжте; това е Моето тяло.
23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.
24 И рече им: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.
25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".
28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.
29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.
30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе<, пак> няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
32 Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.
33 И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.
34 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.
35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:
36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>.
37 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.
41 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
42 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.
43 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, <изпратени> от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете<, като Го пазите> здраво.
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.
46 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
48 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?
49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но <това стана>, за да се сбъднат писанията.
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.
52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.
53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
54 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.
55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.
57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:
58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.
59 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.
60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно <наказание>.
65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.
66 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;
67 и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.
68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.
69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, и говорът ти съответствува.
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.
72 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.