1 И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
2 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.
3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може <така> да избели.
4 И яви им се Илия с Моисея, които разговаряха с Исуса.
5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия;
6 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.
7 И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, <който каза>: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.
8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.
9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
10 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.
11 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?
12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - <писано е>, че трябва да пострада много и да бъде унизен.
13 Но казвам ви, че Илия е <вече> дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.
14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.
15 И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.
16 И Той ги попита: За какво се препирате с тях?
17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят <беса>, но не можаха.
19 А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.
20 И доведоха го при Него. И като Го видя <хванатият от бяс>, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.
23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам Господи! помогни на моето неверие.
25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него.
26 И <духът>, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и <детето> стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло.
27 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана,
28 И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
30 И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.
31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.
32 Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.
33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?
34 А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?
35 И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:
37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.
38 Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.
39 А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро< след това> да Ме злослови.
40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.
41 Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си.
42 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.
43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
44 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".
45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
46 дето "червеят им не умира и огънят не угасва".
47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
48 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".
49 Защото всеки ще се осоли с огън, и всяка жертва ще се осоли със сол.
50 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.