1 Видението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия:-
2 Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ е говорил<, казвайки:> Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене.
3 Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; <Но> Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.
4 Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Отделиха се <и се върнаха> назад.
5 Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? <Вече> всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло;
6 От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое <тяло> здраво място. <Но> струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло.
7 Страната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци.
8 И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина с краставици, Като обсаден град.
9 Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили.
10 Чуйте словото Господно, князе содомски; Слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски.
11 Защо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ; Сит съм от всеизгаряне на овни И от тлъстина на угоени; И не Ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от едри козли.
12 Когато дохождате да се явявате пред Мене, Кой е поискал от вас {Еврейски: Ръцете ви.} това, да тъпчете дворовете Ми?
13 Не принасяйте вече суетни приноси; Темянът е мерзост за Мене, <Тоже> и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; Не мога да търпя беззаконието заедно с {Еврейски: И.} тържественото събрание.
14 Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; Досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя.
15 И когато простирате ръцете си, Ще крия очите Си от вас; Даже когато принасяте много молитви не ща да слушам; Ръцете ви са пълни с кръв.
16 Измийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си, Престанете да вършите зло,
17 Научете се да струвате добро, Настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, Отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.
18 Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като <бяла> вълна.
19 Ако слушате драговолно, Ще ядете благото на земята;
20 Но ако откажете и се разбунтувате, Ще бъдете изпоядени от нож, Защото устата Господни изговориха това.
21 Как стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци.
22 Среброто ти стана шлак; Виното ти се смеси с вода.
23 Твоите князе са бунтовници и съучастници на крадци; Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения; Те не осъждат право сирачето, Нито дохожда при тях делото на вдовицата.
24 Затова, казва Господ, Иеова на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах! ще се облекча от противниците Си, И ще отдам възмездие на враговете Си;
25 И пак ще туря ръката Си върху тебе, И ще очистя шлака ти като с луга, И ще отделя от тебе всеки примес;
26 И ще възстановя съдиите ти както по-преди, И съветниците ти както отначало; Подир което ще се наречеш Град на правда, Верен град,
27 Сион ще се изкупи чрез правосъдие, И тия, които се върнат в него, чрез правда.
28 А беззаконниците и грешниците ще се съкрушат заедно, И тия, които са оставили Господа, ще загинат.
29 Защото ще се посрамят поради дъбовете, които пожелахте; И ще се смутите поради градините, които избрахте,
30 Понеже ще стана като дъб, чиито листа вехнат, И като градина, която няма вода.
31 И силният ще бъде като кълчища, И делото му като искра; И то ще изгори заедно с него, Без да има кой да ги гаси.