1 Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, И на повехналия цвят на славната му красота, Който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино!
2 Ето, от Господа идва един мощен и силен, Който, като буря с град и опустошителна вихрушка, Като буря от силни прелели води, Ще <ги> хвърли с ръката си на земята.
3 Горделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;
4 И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.
5 В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,
6 И правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата <му>,
7 Но и тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,
8 Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота, <Така щото> няма <чисто> място.
9 Кого, <казваш ти>, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?
10 Защото <дава> заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.
11 Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде
12 Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката <ви>; и успокойте уморения; И това е освежението <ви>; Но те не искаха да слушат.
13 Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.
14 Затова слушайте словото Господно, вие присмивачи, Които господарувате над тия люде, които са в Ерусалим.
15 Понеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, И се съгласихме с преизподнята, <Щото>, когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, Защото си направихме лъжата прибежище, И под измама се скрихме, -
16 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, <за> твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга.
17 Ще направя правосъдието връвта, И правдата отвеса; И градушка ще помете прибежището при лъжи, И водата ще наводни скривалището.
18 Договорът ви със смъртта ще се унищожи, И съглашението ви с преизподнята не ще устои; Когато заливащата беда минава Тогава ще се стъпчете от нея.
19 Колкото пъти минава ще ви хваща; Защото всяка заран ще минава, Денем и нощем; И само слуха <за нея> да чуе някой, ще се изплаши.
20 Защото леглото е твърде късо, за да може някой да се простре по него. И завивката твърде тясна, за да може някой да се завие с нея.
21 Защото Господ ще стане както на хълма Ферасим, Ще се разгневи както в долината Гаваон, За да извърши работата Си, пречудната Си работа, И да изпълни делото Си, удивителното Си дело,
22 Сега, прочее, не ставайте присмивачи, Да не би да се стегнат оковите ви по-яко; Защото аз чух от Господа Иеова на Силите, <Че ще се извърши> погубление, и то предрешено, по цялата страна.
23 Дайте ухо и слушайте гласа ми. Внимавайте и слушайте думите ми,
24 Орачът всеки ден ли оре за да посее? <Всеки ден ли> разтваря <бразди> и разбива буците на нивата си?
25 Като изравни лицето й, Не пръска ли къклица, и посява кимион, И сади жито в редове, И ечемика на определеното му място, И лимеца наоколо?
26 Защото учи го Бог му на разсъдък, И го поучава.
27 Защото не се вършее къклица с диканя, Нито колело от кола се завърта върху кимиона; Но с тояга се очуква къклицата, И с прът кимионът.
28 А <житото> за хляб ще се сдроби ли? Не; човек не го вършее за винаги, Нито го стрива с колелото на колата си, Нито го разтрошава с копитата на конете си.
29 Също и това произлиза от Господа на Силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост.