3 Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; <Но> Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.
4 Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Отделиха се <и се върнаха> назад.
5 Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? <Вече> всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло;
6 От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое <тяло> здраво място. <Но> струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло.
7 Страната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци.
8 И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина с краставици, Като обсаден град.
9 Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили.