7 Страната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци.
8 И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина с краставици, Като обсаден град.
9 Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили.
10 Чуйте словото Господно, князе содомски; Слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски.
11 Защо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ; Сит съм от всеизгаряне на овни И от тлъстина на угоени; И не Ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от едри козли.
12 Когато дохождате да се явявате пред Мене, Кой е поискал от вас {Еврейски: Ръцете ви.} това, да тъпчете дворовете Ми?
13 Не принасяйте вече суетни приноси; Темянът е мерзост за Мене, <Тоже> и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; Не мога да търпя беззаконието заедно с {Еврейски: И.} тържественото събрание.