10 Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?
11 Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.
12 Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;
13 А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните <богове> към най-крайните страни на север,
14 Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.
15 Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова.
16 Ония, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, <и ще рекат>: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,